Три сценария за 2026 г.: Войната в Близкия изток е основен риск в прогнозата на Фискалния съвет

В своята макроикономическа прогноза за 2026 г. Фискалният съвет предупреждава за значителни рискове, произтичащи от нестабилната геополитическа и вътрешнополитическа обстановка на международно, регионално и местно равнище. Според институцията тази среда изисква разработването на повече от един сценарий за икономическо развитие. Затова Съветът представя три прогнозни варианта за 2026 г. – реалистичен, песимистичен и силно песимистичен. Базовият сценарий е реалистичният, на който се дава вероятност от 60%, докато останалите два са оценени с по 20%.

Реалистичен сценарий

Според анализа подобен шок представлява внезапна промяна в предлагането на стоки и услуги, която влияе върху ценовото равнище и може да доведе до стагфлация – комбинация от нарастващи цени и спад в производството.

Ключовото допускане в този сценарий е, че военният конфликт в Близкия изток ще бъде относително краткотраен – най-много до средата на 2026 г. След това се очаква постепенно възстановяване на икономическата активност и нормализиране на цените на петрола и природния газ.

При песимистичния сценарий Фискалният съвет допуска, че смущенията в международната търговия, предизвикани от военния конфликт, ще продължат и след второто тримесечие на 2026 г. Нарушенията в доставките на енергийни суровини ще се запазят до третото тримесечие, след което се очаква сравнително бързо възстановяване на търговските потоци.

Силно песимистичен сценарий

В този случай освен логистични затруднения се очакват и преки щети върху енергийната инфраструктура на страните износителки в Близкия изток вследствие на военни действия. Това би удължило значително периода на възстановяване, като нормализиране на обемите се очаква едва в началото на 2027 г.

Фискалният съвет подчертава, че при този сценарий несигурността на международните финансови пазари ще бъде по-силно изразена и по-продължителна, което ще задълбочи негативните икономически ефекти. Допълнително се допуска, че водещите търговски партньори на България ще изпитат продължителна стагнация, съпроводена от фискални кризи, ревизии надолу на частните инвестиции и изплащане на минимални траншове по Плана за възстановяване и устойчивост.